Информация на Енергиен институт Хесен

За пожара в жилищния блок „Grenfell Tower“ в Лондон понастоящем в Германия се обвинява изолационният материал полистирол. Снимките от пожара доказват обаче нещо съвсем друго: фасадата на лондонския „Grenfell Tower“ изобщо не е изолирана с полистирол, а с полиуретанова изолация (PU).

Полиуретановата изолация има съвсем различно поведение при пожар в сравнение с полистирола. Тъй като това не е термопласт, той не се топи и не образува горящи капки. Ето защо повечето изолационни плочи, в иначе изгорялата фасада, са останали непокътнати. Някои плочи са недокоснати от пожара, все още може да бъде видян жълтия им цвят. При много други горещината е предизвикала образуването на една типична вафлена структура на горният слой. В една такава плоча пожарникарите са пробили две дупки: www.tagesschau.de/ausland/londonfeuer-105.html. Какво се вижда: Само повърхностният слой на плочите (от 3 до 5 мм ) е леко разрушен и овъглен от горещината. Цялата останала дебелина на плочата (6 до 8 мм) е останала неразрушена, защото доброто изолационно действие на полиуретана е предотвратило по-нататъшно разпространение на горещината в плочата. Именно затова се допуска използването на този вид полиуретанова изолация за поставянето на противопожарни ивици в интегрираните топлоизолационни системи. Това означава, че изолационните плочи не са „ускорили“ пожара, както се спекулира навсякъде, а са един от малкото фасадни материали, които почти не са участвали в пожара.

За сметка на това, външната защитна облицовка от алуминиеви плоскости е напълно изчезнала. Дебелите само няколко милиметра алуминиеви плочи са изгорели. Алуминият се топи при 660° C и гори. Ако се гаси с вода, при високи температури се образува дори горящ водород. На видео-клиповете лесно могат да се забележат горящите алуминиеви плочи, които се носят във въздуха. Видимите щети по фасадата се дължат също на горящата алуминиева облицовка. Ситуацията се утежнява допълнително от типа на фасадата. В случая вероятно става въпрос за окачена фасада. Тя се състои от една тънка вътрешна облицовка с въздухонепропускливо фолио, носеща метална конструкция, между която се монтират изолационните елементи, и една външна алуминиева облицовка (защитна облицовка). Металната носеща конструкция се деформира бързо при нагряване. През разтворилите се фуги могат лесно да проникнат пламъци и кислород, разпалващ допълнително пожарите във вътрешните помещения.

Но откъде идват тези силни пламъци? Мощта на битовите пожари ни бе трагично демонстрирана през 1974 г. при пожар на 25-етажен жилищен блок в Сао Паоло, една неизолирана сграда с масивна конструкция. Филм за това може да видите тук: weirdovideotoo.blogspot.de/2006/09/incendio-1974.html Пожарът започва от един малък климатик на 12-тия етаж. За кратко време той се разпространява на целия 12-ти етаж. За 5 часа огънят поглъща цялото вътрешно обзавеждане на тринадесет етажа. Сградата изгаря напълно до 25-тия етаж, защото няколко минути по-късно пламъците избиват през прозорците и плъзват нагоре през счупените прозорци на прилежащите етажи, като запалват мебелировката на всеки следващ етаж. Височината на огнените езици, изскачащи от прозорците, достигала 5 до 6 метра. Изолационни материали или горящи части от фасадата не са участвали в пожара. Броят на жертвите достига 179 души. След пожара сградата не изглежда много по-различно от лондонския блок и е санирана в продължение на 4 години. Забелязва се едно типично поведение на пожара при високите сгради, включително и при негорими фасади, което тогавашния шеф на Франкфуртската пожарна, Ернст Ахилес, описва така: Огънят се разпространява бързо нагоре през прозорците и по стълбищата във вътрешността, докато пожарникарите успеят да го спрат. В Лондон процесът е бил ускорен не от изолационните материали, а най-вероятно от горимата защитна облицовка. Но трябва да се внимава със заключенията, защото пожарите имат комплексно протичане: Във вътрешността на лондонската сграда е имало скъсан газопровод и вътрешните стени от сухо строителство са изчезнали, т.е. трябва също да са участвали в пожара.

Това комплексно вътрешно и външно развитие на пожара не може да се сведе до фасадния изолационен материал. На един симпозиум за високите сгради през 2007 г. франкфуртската пожарна е изнесла доклад за описаното от г-н Ахилес опасно прехвърляне на пожара през прозорците, в който се твърди: „Искането за огнеустойчив парапет, с височина един метър, няма да даде никакъв резултат.“ Днес, без налични доказателства, се твърди нещо напълно различно. Затова препоръчваме да се изчака доклада на лондонската пожарна за причините за пожара. Тук даваме само една първоначална оценка въз основа на снимков и видео материал, както и информация, базираща се на технически познания. В заключение се разяснява още: В Германия не могат да се полагат върху фасадите на високи блокове нормално или трудно запалими изолационни материали, тук са допустими само незапалими материали, а пожарната безопасност се гарантира чрез противопожарни инсталация, подсигурени стълбища, пожарни асансьори и др.

Интервю с франкфуртският директор по пожарна безопасност, проф. Рийз, на тема „Изолирането с полистирол при еднофамилни къщи“ може да откриете на: www.energiesparaktion.de/wai1/showcontent.asp. Запис от доклада на експерта по пожарна безопасност, инж. Котхоф: www.youtube.com/watch. Една статия за протичането на пожарите, което заслужава внимание, може да се прочете на: www.energiesparaktion.de/downloads/Kacheln/Braende/Vortrag_Brand.pdf

Допълнителна информация на немски език за пожарите при изолирани фасади